Най - фината вълна, това е ангората. Тя се добива от козината на ангорските зайци, а най-ценната ангора е от гърбовете им. През 1723 г. европейски моряци, чиито кораби били акостирали в турски пристанища, забелязали, че богатите жени носят красиви тънки шалове с копринен блясък, направени от заешка вълна. Моряците купили от тези зайци и ги пренесли във Франция. По-късно зайците били разпространени в Англия и Германия, а от там – в цяла Европа. Влакната на ангорската вълна са с диаметър 12-16 микрона и са кухи - така те задържат до 7 пъти повече топлина от овчата вълна.
      Средното количество вълна, което се получава от един ангорски заек за година, е 170-320 г, което оправдава високата цена на тази вълна. Въпреки прекрасните си характеристики ангорската вълна има един съществен недостатък - това, че лесно се сплъстява. За да се избегне този проблем, тя често се смесва с друга вълна – например в състава на преждите, които се продават на пазара, обикновено има 30-50% ангорска вълна. По този начин се избягва сплъстяването на преждата с времето, а плетивата остават въздушно меки.
      Твърди се, че ако преди да изперем пуловера от ангора, го оставим няколко часа във фризера, това ще предотврати степването на вълната и падането на финия мъх. Опитайте...